Схематично изображение на повърхността на незащитени кожи.
Полуанилинова кожа
Едни специалисти я отличават като отделен вид, други казват, че това е подвид на анилиновата кожа, тъй като по характеристики те се различават малко. Под лупата на полуанилиновата кожа могат да се видят естествени дефекти и рисунък на мериа, но космените фоликули са едва забележими или липсват. Тук всичко зависи от плътността на пигмента и защитния състав, който се нанася при производството.
Тънкото покритие почти не влияе на пропускливостта на въздуха, но при това се увеличава устойчивостта към замърсявания, тъй като те не проникват дълбоко в порите. Повърхността е по-гладка и хладна, кожата не набъбва от влага и е по-лесна за почистване.
Плюсове:
относително лесна за почистване и поддръжка;
приятни тактилни усещания;
равномерно оцветяване, устойчиво на избледняване.
Минуси:
често се изтрива боята на местата с интензивно натоварване;
трябва да се пази от слънце и влага;
изисква щателна грижа.
Схематично изображение на повърхността на защитени кожи.
Восъчна кожа
Още един максимално естествен и деликатен вид естествена кожа. Неин вариант е популярната Pull Up с характерния мраморен ефект, която също се нарича винтидж поради патината, която се образува с времето.
За производството се използват тънки кожи (кози, овце, телета) или лицевият слой на кожата на едър рогат добитък. Важно условие е те да бъдат с идеално качество, тъй като за дъбене се използват масла и восъци, за боядисване – разтворими багрила, а повърхността се шлифова внимателно до матов или полугланцов блясък.
Плюсове:
тънка с добра въздухопроницаемост;
нежна и приятна на допир;
удобна за носене (горни дрехи);
красиво се покрива с патина.
Минуси:
набъбва и се разтяга от влагата;
бързо се замърсява и е трудна за почистване;
ниска устойчивост на разкъсвания и закачания.
Схематично изображение на повърхността на добре напоена с восъци и масла кожа.
Боядисана кожа
Този тип кожа се боядисва чрез разпръскване на специален боядисващ агент, поради което е равномерно оцветена и отлично защитена от замърсявания и влага. Често такава кожа предварително преминава през процедура на щамповане, по време на която на повърхността й се придава специална текстура.
Боядисаната кожа е плътна, по-малко еластична и е по-евтина, тъй като за производството й могат да се използват кожи с дефекти. В процеса на подготовка лицевият слой се шлифова, остатъчните следи се покриват с пигмент и защитни съставки, поради което визуално дефектите са абсолютно невидими.
Плюсове:
устойчивост на износване и влага;
лесна поддръжка и почистване;
равномерно оцветяване на всички участъци.
Минуси:
кожата почти не диша;
неестествен външен вид;
студена, скърцаща повърхност.
Схематично изображение на повърхността на боядисани(пигментирани) кожи.
Сплит
Преди да говорим за други видове кожа, трябва да разберем какъв е материалът, наречен спилок. Кожите на едрия рогат добитък са, като правило, доста плътни, особено в областта на гърба (гръбначната част). В процеса на обработка те се разделят на два слоя, т.е. на горния лицеви слой и долния – сплит.
Сам по себе долният слой на кожата може да не е много здрав. В този случай отгоре се нанася лепилен слой, пигмент и защитен слой. Но ако спилокът се получава от еленова кожа, той се дублира, обработва и се получава велур.
Спилок почти не се използва самостоятелно, с изключение на употребата му като спомагателен материал. Например, в специалното облекло, задните и страничните части на кожената мебел или като подплата за аксесоари.
Набук и велур
Набукът и замшата се произвеждат от кожа на едър рогат добитък, но набукът се счита за по-ценен и издръжлив. Причината е, че за набука се използва лицевата страна на кожата, която се обработва чрез хромово дъбене и шлифоване. А велура представлява промазан и шлифован от двете страни сплит, с по-дълъг косъм и груба структура.
Въпреки че сама по себе си такава кожа няма защитен слой и е силно податлива на замърсявания, обувките от набук са много по-издръжливи от велурените. Достатъчно е да си спомним, че легендарните ботуши Timberland са изработени именно от този материал.
Плюсове:
мек и красив на външен вид материал;
добра проветривост;
отлично запазва топлината;
запазва формата си и не се разтяга.
Минуси:
трудно се почиства поради влакнестата повърхност;
необходимо е да се подбират специални средства за грижа;
бързо избледнява и се появяват петна при неправилна грижа.
Схематично изображение на повърхност, шлифована с фин абразив.
Байкаст (BiCast)
Въпреки че при вида на байкаста възникват съмнения каква е тази материя, той също може да се отнесе към един от видовете естествена кожа. Той представлява сплит, покрит с тънък полиуретанов филм. В зависимост от качеството на изкуственото покритие, байкастът може да изглежда повече или по-малко естествено.
Интересно е, че това съчетание на две различни структури е подтикнало производителите към идеята за създаване на екокожа, известна също като веган кожа. Самият байкаст някои производители обозначават като кожа, въпреки че той съчетава свойствата на естествената и изкуствената кожа.
Плюсове:
висока износоустойчивост;
равномерно полимерно оцветяване;
не пропуска вода и се почиства лесно.
Минуси:
неестествен външен вид;
почти не пропуска въздух;
на допир се усеща като пластмаса.
Схематично изображение на сплит с полиуретанов филм.
Заключение
Разбирането на особеностите на производството на всеки вид естествена кожа помага да се подберат подходящите средства за ежедневна грижа, а на майсторите – методи за реставрация. Ако се съмнявате какъв вид кожа имате, използвайте справката от нашата статия.
Препоръчваме ви също да прочетете статията „Как да се грижим за кожените изделия“, в която ще намерите подробни препоръки от специалистите на сервиза LeTech.